Китай се опасява, че ще предизвика индийска надпревара за кобалт в оспорвани океански води

Индия се бори да си обезпечи права за проучване на богата на кобалт подводна планина в средата на Индийския океан, само че нейната оферта се сблъска с конкурентни искания в даден миг когато Шри Ланка също се стреми да копае района за скъпи минерали.

Неотложността зад заявката на Индия идва от страховете за наличието на Китай в Индийския океан във време, когато втората по величина стопанска система в света към този момент господства световната верига за доставки на кобалт, споделиха индийски чиновници и анализатори пред Al Jazeera.

Кобалтът е сериозен минерал, необятно употребен в електрически транспортни средства и акумулатори и се преглежда като жизненоважен детайл в прехода към зелена сила.

През януари Индия се обърна към основания в Ямайка Международен орган за морското дъно, търсейки утвърждение за проучване на богатата на кобалт подводна планина Афанасий Никитин, която се намира в централната част на Индийския океан, източно от Малдивите и на към 1350 км (850 мили) от индийското крайбрежие. Създадена през 1994 година, ISA е самостоятелна интернационална организация, упълномощена от Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право да контролира икономическата активност на морското дъно.

Индия също плати такса от 500 000 щатски $ на ISA, с цел да прегледа заявката си, в което изрази желанието си да организира обширни геофизични, геоложки, биологични, океанографски и екологични изследвания в препоръчаната зона в продължение на 15 години. Подводната планина се състои от 150 блока, ситуирани на 3000 кв. км (1158 кв. мили).

Но до момента в който оценяваше заявката на Индия, ISA откри, че подводната планина Афанасий Никитин се намира напълно в зона, за която друга страна претендира, че се намира в рамките на нейния континентален шелф, съгласно записка, споделена от организацията с Al Jazeera. Въпреки че ISA не уточни тази друга страна в отговора си на Индия, специалисти считат, че Шри Ланка е нацията, за която органът по морското дъно има поради. Континенталният шелф на една страна е ръбът на нейната земна маса под океана.

Според записка, споделена от ISA с Ал Джазира, органът по морското дъно е потърсил отговор от Индия на констатацията си за конкуриращите се териториални искания. Но на 12 март Индия сподели, че няма да може да отговори в точния момент, с цел да може ISA да прегледа мненията си по време на 29-ата сесия на ISA на Правната и техническа комисия, която преглежда заявката.

В резултат на това бележката на ISA гласи, че приложението на Индия е „ арестувано “. Очаква се ISA да прегледа заявката още веднъж, откакто Индия отговори.

Иск на Шри Ланка

Обикновено континенталният шелф на дадена страна се простира до 200 морски благи (370 км) от нейния бряг, като обрисува изключителна икономическа зона, която единствено тази нация може да употребява за стопански цели, макар че кораби на други страни могат да минават гладко.

Но крайбрежните народи могат да апелират пред Комисията на Организация на обединените нации за границите на континенталния шелф (CLCS) с аргумента, че външните граници на техните континентални шелфове се простират над 200 морски благи.

Това направи Шри Ланка през 2009 година, кандидатствайки за разширение на границите на своя континентален шелф от 200 морски благи до доста по-голяма повърхност. CLCS занапред ще вземе решение по желае на Шри Ланка, само че в случай че бъде признато, подводната планина Афанасий Никитин ще попадне в морските граници на Шри Ланка.

CLCS, на който е предоставено да изследва претенциите на народи за разширени граници на континенталния шелф, в предишното е приемал такива претенции: Пакистан, Австралия и Норвегия имат права върху морски територии, които се простират над 200 морски благи от крайбрежията им, да вземем за пример.

През 2010 година Индия отговори на подаването на Шри Ланка пред CLCS, без да възрази против претенциите на по-малкия си комшия. Но през 2022 година тя промени позицията си, с цел да твърди, че претенциите на Шри Ланка ще навредят на ползите на Индия. Индия изиска от комисията да не „ преглежда и квалифицира “ представянето, направено от Шри Ланка.

Ал Джазира потърси мнения от държавните управления на Индия и Шри Ланка по отношение на техните конкуриращи се изказвания, само че не получи никакъв отговор.

Китайско наличие

Но не Шри Ланка е това, което Ню Делхи е най-загриженото, споделят анализатори.

Старши специалист по морско право сподели, че ходът на Индия наподобява е подбуден повече от желанието да откри плацдарм в региона, с цел да възпре каквото и да е китайско наличие, в сравнение с от някакви непосредствени цели за изследване.

„ Твърдението на Индия не е ориентирано към неотложно започване на изследвания, а към определяне на нейното наличие и залог, преди Китай да влезе в картината “, сподели морският специалист, който в този момент е почитан чиновник в индийската правосъдна система и пожела анонимност заради позицията си.

Според ISA Китай, Германия и Южна Корея сега имат контракти за дълбоководни изследвания в разнообразни елементи на Индийския океан.

Нихилеш Недумгатунмал, помощник професор по морско право в Юридическия университет доктор Амбедкар в Ченай, Индия, сподели, че местоположението на подводната планина Афанаси Никитин – надалеч отвън изключителните стопански зони на която и да е страна – прави аргумента на Индия пред ISA мощен. „ Индия има право да изиска позволение за изследване от ISA “, сподели той пред Al Jazeera.

Какво е заложено?

К.В. Томас, пенсиониран академик от Националния център за проучване на науките за Земята в Тируванантапурам, Индия, повтори оценката на почитан правосъден чиновник, че Китай е основен фактор зад решението на Индия.

Томас сподели, че самодейностите за дълбоководен рандеман на Индия са в начален стадий. И въпреки всичко през последните години страната показва своята упоритост.

През 2021 година започва задача Deep Ocean Mission за проучване на дълбоководни запаси с систематизиране на 500 милиона $ за интервал от пет години.

През 2023 година индийското държавно управление съобщи, че в границите на задачата Deep Ocean създава подводница с екипаж за дълбоководен минен развой, която ще прави „ проучвателно копаене на полиметални конкреции от морското дъно “. Полиметалните възли, наричани още манганови възли, са скални конкреции, които служат като жизненоважни източници на значими минерали, в това число кобалт.

В момента Китай управлява 70 % от международния кобалт и 60 % от лития и мангана – други значими минерали – съгласно Международната организация за възобновима сила. Но Индия, която си е сложила краен период до 2070 година, с цел да доближи до нулеви чисти излъчвания, се нуждае от достъп до тези минерали, с цел да подхрани стопанската система си с чиста сила.